Една причина за един избор.

Известно е, че техниката на мозайката се състои в покриването на една повърхност с части от различни материали. Тези материали могат да са камъни, цветни мрамори, цветни стъкла (смалт) или керамика. Крайната цел е да се формират изображения, с различните цветови гами, които пресъздават сцени. Крайният ефект, в зависимост от способностите на автора могат да бъдат много декоративни и приятни за окото.

Често съм се питала освен разбираемото, инстинктивно търсене на естетичната красота, защо духовници и политици, заможни или известни хора на изкуството продължават да избират съзнателно или не, точно мозайката, за да разкрасяват местата за поклонение, заседателни зали, театри, стадиони и не на последно място техните изискани имения. Мозаечното изкуство, като отдел на фигуративното изкуство, почти не познава кризи, още от първите си срамежливи появи в античните времена: можем да кажем на кратко, че така както вавилонските хора откриват мозайката, гърците я правят хармонична, римляните елегантна и накрая византийците и дават неповторима изтънченост. Мозайката е израз на стил и вечност във времето, която продължава до наши дни.

Богат е диапазонът на видовете мозайки: по повод на погребения, на победи, празници, мозайки представящи ловни сцени, портрети или мозайки-скулптура, и дори мозайки с политическо значение. За да дам един съвременен пример: как можем да забравим известната и ексцентрична подова мозайка, пресъздаваща Джордж Буш-баща, поръчана от Саддам Хюсеин преди двадесетина години и поставена на входа на хотел Рашид в Багдад, по която стъпват при всяко минаване гостите на хотела. Можем да спорим относно това, дали е уместно или не мястото на това произведение на изкуството, безупречен обаче изглежда избора точно на мозайка, в знака на една традиция, която в днешен Ирак (древната Месопотамия) продължава повече от 5000 години.

Колкото по твърди са използваните материали толкова по издръжлива е мозайката във времето. Не случайно археолозите, всяка година откриват безценни и антични подземни съкровища, които сякаш предизвикват времето в нахалното представяне на собствените виртуозни геометрии. Днес наблюдавам на екрана на компютъра великолепните парченца от мозайка в Къщата на четирите сезона в Птолемаида, Либия отпреди 16 века и може би съм близо да намеря този толкова търсен отговор. Както твърди Плотин, основната натрапчива идея на човека е тази, която го кара да отхвърля, да се бунтува срещу мисълта, че е смъртен. Има хора, които се опитват да докоснат илюзията за вечността оставяйки наследник, или пишейки една песен, рисувайки една картина, построявайки една къща, засаждайки едно дърво... Ето поръчвайки една мозайка е нещо, като засаждането на едно дърво. Защото една мозайка също като едно хилядолетно дърво е това, което остава (почти) завинаги.